Визитка
Сдружение „Общество Път на Мъдростта“ / Доц. д-р Кирил Коликов
Доц. д-р Кирил Коликов е роден през 1950 г. в гр. Казанлък. Придобива научна степен магистър по математика в ПУ „П. Хилендарски“ през 1973 г. Защитава докторска дисертация през 1985 г. в СУ „Кл. Охридски“. Има множество научни публикации в неговата сфера, както и няколко разработени приложения. Ръководил е два големи национални научни проекти към Фонд „Научни изследвания“. С цел стимулиране на творческата дързост, теоретичните изследвания и иновативни разработки в науката, културата, образованието, промишлеността, създава и Сдружението „Път на творчеството“. Под негово ръководство се сформира и Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, имащо за цел да съхрани и разпространи Учението Път на Мъдростта, дадено от Ваклуш Толев. Бил е и председател на Сдружението в началните му години. Вече повече от 25 години ръководи Редакцията, която подготвя материалите за издаването на списание „Нур“ и книгите на Ваклуш Толев.
Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в с. Поповица, Пловдивско, България. Приключва земния си път на 27 ноември 2013 г. в гр. София.
Учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и затвори. Там пише поезия, драми, философски есета, учи немски, френски, английски език… След освобождаването му завършва богословие в Духовната академия, София.
От 1991 г. Ваклуш Толев чете лекции в Пловдивски и Софийски университети, изнася слова и беседи в различни културни центрове на страната. От 1993 г. „реченото“ му слово се публикува в неговото авторско списание „Нур“ („нур“ – негаснеща, нетленна светлина). Оригиналните му възгледи, исторически прочит и тълкувания се оформят в самостоятелно учение, което той нарича Път на Мъдростта. По идея на Ваклуш Толев е създадено сдружение „Общество Път на Мъдростта“, което работи за разгръщане духовния потенциал на нацията и на водещите принципи в духовно-културната еволюция на човечеството.
От гледна точка на Учението на Мъдростта Ваклуш Толев разглежда редица теми, свързани с духовния, културния и историческия живот в личното и социалното битие на човека. Тези теми са включени в поредица негови издания: трилогията „История u теория на мировите религиозни учения“; книгата „Седемте Лъча на еволюцията“; алманаха с Послания на Планетния Логос „Беззаветен Завет“; албума „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“; стихосбирката „Разпилени бисери“; двутомника „Духовните дарове на България“.
За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината на Духовните вълни като прокламира петата – Духовната вълна на Мъдростта, разкривайки, че след Ученията на Правдата и Любовта, Учението Път на Мъдростта е закономерна последователност в йерархията на Седемте Духовни вълни.
Негова е идеята да се учреди Ден и изгради Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи в националната ни история. Да съградим Ден и Дом-светилище на безсмъртните ни личности е „неизбежна необходимост не за оцеляване, а за ново историческо битие“, казва Ваклуш Толев. Защото „народ без светилища е като дете без дом – ако не осъзнае необходимостта от светилище, ще вегетира“, допълва той и заключава, че „ние, българите, не сме предназначени за вегетация, а за творчество“.
В общочовешки план Ваклуш Толев сезира Комисията за правата на човека към ООН за включване на допълнителна клауза в Хартата за правата на човека, която да защити правата и на душата. За него „свещен е човекът, а не институцията!“, с което извежда правото и основанието да се променят законите на Институцията. Искането за нова клауза включва премахването на анатемата от всички религии и отстраняването на понятието враг от социалните взаимоотношения на хората. „В Третото хилядолетие човечеството влиза с нова нравствена таблица – няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник“ – твърди Ваклуш Толев и от тази гледна точка прeдвижда, че „в Третото хилядолетие враждуването от външно ще бъде трансформирано във вътрешно – у нас самите, и ще продължава до пълна победа на съвестта“.
Тема на литературното четене
Книгата „Духовните дарове на България“, т.т. I, II от Ваклуш Толев
С двутомника „Духовните дарове на България“ Ваклуш Толев се представя на читателя в светлината на изтънчен познавач на българската народопсихология. Първият том на книгата „Духовните дарове на България” анализира културно-историческата роля и духовния принос на религиите по българските земи – от тракийския орфизъм и българския тангризъм, през славянската митология и Покръстването, до богомилството и исихазма. Изненадващ и любопитен е погледът на автора върху причините за националните ни робства, както и тезата, че „България е една школа за духовно възмъжаване“. Вторият том на книгата – „Историзмът в българските земи“, е един нов очерк върху феномените, които българският народ е осъществил в своето вътрешно моление и изявена даденост. Той е по-скоро духовен, отколкото чисто исторически труд, макар че е посветен на историческите събития в нашите земи, представени в съответните теми – Историческата роля на Българската православна църква, Будителството, Трети март, Съединението, Независимостта, Денят на българската просвета и култура, Ден и дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи, Мъдростта – Нова култура. За автора този том е една доктрина на Учението на Мъдростта за проявите на българския национален дух в еволюционните тласъци на народа ни.
Книгата „Духовните дарове на България“ е хроника на духовния лик на България. Общият надслов, с който авторът бележи двата тома, е: „Историята не е наниз от факти – тя е провиденция на Духа!“ Изданието е финансирано от Министерството на културата.
Представянето в рамките на фестивала „Здравей, Здраве“ Пловдив, 19-21 април 2019 ще насочи и дискутира основни идеи и тези от двутомника „Духовните дарове на България“, измежду които:
- Защо книгата „Духовните дарове на България“ е аурна същност срещу социална страст? Защо България е школа на „духовно възмъжаване“ и кои са факторите, които го обуславят? Какво са внесли в душевността на българския народ религиите в българските земи?
- Каква е разликата между история и историзъм? Кои са духовните дарове на България, които свидетелстват за историзъм в историческото ѝосъществяване като народ и нация?
- Кои са новите духовни идеи, разгледани в книгата като нови духовни дарове на България? Какво доизграждат като култура на духовно възмъжаване?
Контакти
E-mail: kolikov.kiril@gmail.com / dom.na.madrostta@gmail.com
Сайт: vaklush.org
Телефон за връзка : +359879 694188 , +359885 593660