Визитка

 

проф. Хюсник Бояджиян

Завършила ВМИ – Пловдив. Започва работа в гр. Кърджали, след това- ВМИ-Пловдив, «Клиника по Инфекциозни болести (ИБ) » като ординатор, след това – асистент, главен ассистент, доцент. Занимава се и научно-изследвователска работа посветена на прогнозиране и предотвратяване на черно-дробната кома. Работи самостоятелно в организираната от нея  лаборатория. Защитава диссертации – кандидатска в ВМИ – Пловдив и докторска – във ВМИ-Плевен, където става професор по ИБ и Завежда катедрата по «ИБ ». Там – продължават проучваниятая й от Пловдив, включващи и останалите клиника на ВМИ-Плевен. Научната й работа, у нас и в чужбина, има редица престижни награди от (София, Румъния, Белгия,  САЩ-Питбърг, Казабланка) и др. награди – освен медали.

Сега тя  признава хомеопатията, като  по-рационална и безвредна, без да игнорира   ролята на традиционната медицина. Според нея медицината –традиционна и алтернативна,  е най-прекрасната специалност, защото дарява живот и здраве, без които няма нищо прекрасно в света.

 

Тема

 

Зараждане, развитие и бъдеще на хомеопатията

 

В резюме – наченките на хомеопатията (ХП)  датират още от времето на Аюрведите и йогите, които са лекували ухапани от отровна змия с отрова от същата змия, както и ухапани от скорпиян – с отрова от скорбион иш т.н. Това е основния принцип на ХП – «Подобното лекува подобното». Пръв бащата на медицината – Хипократ говори за същността на този метод с израза «Веществото, което може да причини дадено заболяване, същото това вещество може да го излекува». След това – се ражда  баща на хомеопатията – Самуел Ханеман.