Есе на Тема: „Даровете на Земята”

Първа награда:

Йоанна Маринова, 13 г. – „Даровете на Земята“

Земята е дарила човека с живот и е задоволила всичките му нужди. Животните, растенията и хората живеят в хармония с въздуха, водата, скалите и всичко останало. За мен най-хубавият дар е разнообразието. Дори и хората да са от един и същи род, е удивително, че няма двама еднакви. Те се различават по характер, мислене и реч, въпреки че може да си приличат външно.

Животът на Земята е толкова прецизно устроен, че ако един от видовете се издигне прекалено високо в небето, то другият пропада ниско. Въпреки безкрайното разнообразие, всичко е взаимносвързано.

Тук не искам да пиша за глобални теми като замърсяването. Според мен от толкова много натякване да пазим околната среда, вече не обръщаме внимание на красотата й. Ако отворим очите си за прелестите на природата, ще бъдем много по-стимулирани да я пазим, а не да гледаме почти с безразличие снимки, които показват замърсени кътчета.

Помислете си за хубавите поточета и рекички, до които от време на време присядаме, за да отпочинем и да подишаме малко свеж въздух. Наблюдаваме подскачащите вълнички, гладките камъни и рибите, потъркващи доволно коремчета в тях. Сега питам – Бихте ли си хвърлили празното шише в реката?

Нека да погледнем и към планината! Красивите изгреви и залези! Росните треви, нежните цветя, омайните птичи песни рано сутрин! Удивителната природна картина няма да ви подтикне да си оставите боклука след пикник там, нали?

Представете си, че сте на морския бряг. Пясъкът под краката ви боцка и пари, докато нежният бриз гали лицето ви. Красивите миди блещукат, намокрени от солената вода. Няма смисъл даже да задавам въпрос.

Ами широките полета и ниви? Красивите полски цветчета! Алено червени макове, синя метличина, малки мишлета, които тормозят земеделците. И още, и още…

Хармония! Искаме ли я? Върху това трябва да се замислим всъщност.

За да я има, трябва да я пазим! Земята ни е дала безценен дар, дори и някои да не го осъзнават. За нас остава само да й се наслаждаваме, без да й вредим.

Специални награди:

Виктория Костова, 18 г. – „Даровете на Земята“

„Само времето е в състояние да разбере колко ценна е любовта.“
„Скритият дар“, Джриес Авад

Човешката природа в същността си е даваща. Наша есенциална потребност е да се свързваме с другите и да помагаме за тяхното благоденствие, да улесняваме битието им и да ги съпровождаме в изпитанията. Така се чувстваме пълноценни, удовлетворени и полезни за плавния преход на енергията. С такъв подход ние се докосваме до рафинираната същност на света и успяваме да се потопим в него по един не просто повърхностен и посредствен начин, а цялостно и дълбоко, с екстаз от самото съприкосновение с тази фина материя, от която сме изконна част. В такива моменти усещаме как всичко е свързано. Разбира се, неизменното взаимодействие между всички вселенски компоненти е осезаемо дори и в някакви случайни мигове от ежедневието. Доказателства за това са нашата интуиция, преди ситуирана като водеща сила в матката според даоизма; телепатията между нас и нашите близки, с които постоянно обменяме енергия на невербално и подсъзнателно ниво; всички „съвпадения” и това присъствие, което ни насърчава в трудните за нас ситуации и предизвикателства. Както Божана Апостолова казва в една своя творба: „Просто веднага ще рухне света, ако някой откъсне цвете.“

Това, с което земята ни дарява, е започнало да тече към нас като поток от изобилие преди създаването на човечеството. Земята ни показва как може да излекуваме себе си – подобно символът, който сега се използва като емблема на хомеопатичната медицина(две преплетени змии) – култивирането на двойната творческа мощ, която олицетворява мира между двете начала в света. Земята ни води и учи как всичко може да съществува в хармония и баланс и как е възможно да бъде управлявано и оценено, как доброто и злото; мъжката и женската енергия; черното и бялото непрекъснато допринасят за общото си развитие и как този принцип осъзнато действа навсякъде. Наскоро ми се случи да посетя курс по Аюрведа и останах възхитена от лекотата, с която се смесваха подправките и от равнопоставеността между ястията и съставките – цялостната завършеност на ястието улесняваше и облагородяваше допълнително процеса на хранене.

Като млад човек, който се занимава със социална и доброволческа дейност, аз откривам разкоша и чистата движеща сила на земята и нейните дарове всеки ден. От това да засадиш едно семенце; да си гледаш босилек вкъщи; да се зарадваш на морковче от градината, до това да се включиш в събирането на хранителка банка за нуждаещите се; да рисуваш с деца от хирургическото отделение и да изработваш картички за благотворителност, всички дейности водят към една непреходна безкористна истина за връзката между елементите в света. Намирам за изключително вдъхновяващо това да се погрижа за дърво и да му вържа мартеничка и по същия начин, равно впечатляващо, това да преподавам на младежи относно уменията при комуникацията и емоционалната интелигентност, било то и на друг език. Езиците сами по себе си са само средство, макар че човек, който е роден на една територия, трябва да използва потенциала си и да разгръща своя капацитет предимно на родния си език, защото има коренна връзка със земята и тя е оставила в него (и в това число и в езика му) нейните скрити дарове.

Любовта е движещата сила на земята. Любовта, която дава и се стреми да помогне на друго човешко същество да се реализира и да намери себе си, е любовта, която е катализатор на всички процеси в отношенията ни. Любовта не е егоистична и егоцентрична, а се стреми да запази центъра на личността, като едновременно подхранва и се отдава на света – от любимо човешко същество/роднини до непознати и страдащи. Тази безусловна посветена любов осветява самите нас и ни одухотворява, и ни учи да бъдем отзивчиви, дори когато се чувстваме обезверени или озадачени. Любовта е горивото и лъчезарността на света, любовта на всички нива и във всички трансцедентални области – от връзката между всички ни до грижата на учителя за своите ученици и упованието на пациентите към лекаря.

Даровете на земята ни учат на плавното взаимодействие между всички компоненти и ни помагат да гледаме холистично на света – не само интегрално да обхващаме и разнищваме всяка негова привилегия, но да имаме очи и сетивност за пълната картина и къде какво липсва, за да го възстановим. Вярвам, че човешкият живот е едно постоянно бродене – не лутане, защото съществата усещат накъде ги води света – но „скитане” в търсене на себе си и преодоляване на препятствия, за да намерят най-доброто, което таят в себе си. Даровете на земята неизменно ни съпътстват и те са перманентна част от нас по време на това пътешествие. В подобна приключенска авантюра няма „край” или насищане – всичко е любознателност и грабене от света с пълни шепи и отъждествяване с настоящия момент. Това далеч не означава, че човек никога няма да се почувства „пълен” или достигнал относителен завършек в напредъка си. Напротив, усещането за пълнокръвно изживяване на времето е съпътстващо и човек се чувства като господар на всяко свое начинание. Така той става въплъщение на Вселенската същност и не оставя събитията просто да му се случват – разбира се, разчита на своята вродена спонтанност, но интуицията му го води кога и как да взима решения, с които да дава на себе си и на другите, както Земята ни обогатява, вярва в нас и се грижи за нас всяка секунда! Затова ние трябва да я пазим и да бъдем екосъобрани, да помислим отговорно и ангажирано за използване на вещите ни повторно, за рециклирането и екологията, за разделното събиране на отпадъците и за намаляването на нашите консуматорски нужди. Нека поемем своята част от „сделката” и не прекратяваме връзката си с Земята и да не оставим в забвение нашето вечно начало, отразено във всички митологии и религии като любов, катарзис и живителна сила. Да продължим завета си и да застанем зад думите си, за да оставим за следващото поколение същото това изящество и непорочна красота, така хипнотична с безбрежните си пейзажи и наситените цветове. Както човекът и Вселената са една безкрайност, така и усилията и посвещението ни трябва да нямат край и отдадеността ни и благодарността ни към природата да са вечни!

 

Ралица Друмчийска, 11 г. – „Даровете на Земята“

Нашата планета Земя е най – удивителното място в Космоса, защото тя е наш дом, осигурила ни благоприятно място за живеене и развитие. Тя е нашата майка, даряваща ни живот. Даровете, които ни поднася Земята са много и неизброими. Това са дърветата, цъфтящи напролет, поляните, обсипани със зеленина, цветя и билки. Пролетният дъжд и веселото чуруликане на птиците, радващи се на започващия ден.

Летните дарове на нашата планета са плодовете, изпълнени със сладост, дъхът на окосеното сено, дъгата след бързо отминаващия летен дъжд.

Даровете на есента ни пленяват с пъстротата и багрите си. Изобилието от плодове и зеленчуци, които ние хората получаваме от земята през есента, са подарък, който ние може би не оценяваме.

Даровете на зимата ни поднасят пухкава бяла пелена, която топли житните зърна. Зимата ни радва с красивите зимни пейзажи и белият пухкав сняг.

В годините назад човечеството не оценява нашата планета Земя, ние я замърсяваме, изсичаме горите, изхвърляме тонове отпадъци, от които тя се задъхва, но продължава да се грижи за условията ни за живот.

Земята има супер сила – невидим щит, който отклонява много вредни лъчи, които биха навредили на нас – хората, животните и растенията. Тя е единствената планета в нашата галактика, поддържаща живот. Ние, хората, трябва да направим всичко възможно да опазим нашата планета и майка – Земя.

Мисленето на хората трябва да бъде в посока за опазване на природата, като засаждаме дървета, преработваме отпадъците, намалим вредните частици в атмосферата и не замърсяваме водата.

Почвите, които хиляди години са хранели човечеството, трябва да бъдат обработвани по начин, който да не позволява замърсяването и изтощаването им. Те трябва да се обогатяват с природни торове, а не с химически препарати, защото Земята е мястото даряващо ни живот.

Затова хората трябва да бъдат по–добри, да полагат повече труд, да може да съхраним нашите природни богатства.

Награждаване:

Наградите ще бъдат раздадени на 08.04.2017г., в 09:45 ч. Във фоайето на втория етаж на Дома на културата „Борис Христов“, Пловдив, ул. Гладстон 15.