Мото на Фестивала: „На въздух и светлина“

Първа награда

Петра Тилева, 17 год.

НА ВЪЗДУХ И СВЕТЛИНА

Есе

Бих тръгнала да правя разказ за някое божествено цвете и историята му, свързана с въздуха и водата, но няма. Това, за което ще напиша по-долу, мисля, че е по-важно, особено по време на пандемията. 

Ние, от името на десетокласничка, прекарваме повечето си време на телефони, лаптопи, компютри и др. Не че съм като майка ви и баща ви да ви говоря кое е добре за вас и кое не, но се замислете. Прекарваме много време в една стая, която понякога дори не проветряваме, стоим на пердета. Хората са казали да не седим много на слънцето, но не и изобщо да не виждаме слънчев лъч. Няма да ви мотивирам да излезете и спортувате, но мога поне да ви помоля да спрете. С кое? С всичко! Спрете и излезте на терасата, пред прозореца и се огледайте. Колко човека с телефони и слушалки виждате? А колко са спрели като вас. Доста често майки излизат по кафенетата или на вън с други хора, баби се събират да говорят пред блока. И има защо! Едва ли аз съм единствената, на която ѝ прави удоволствие след училище да отдели поне пет-десет или повече минути да ходи, да мълчи, поемайки си дълбоко въздух и отпускайки се. Няма как да съм само аз. Та защо не пробвате и вие. Не боли, няма да наруши паричния ви баланс и няма да ви отнеме много време. Дори да не е разходка. Просто спрете на едно място и отделете една-две минути да си поемете въздух, да обмислите къде сте и къде искате да отидете и да се запътите натам по-спокойни и уверени. 

Знам какво е да не се чувстваш добре. Да ти е лошо, но не физически, да те е страх, но да не знаеш защо. Понякога минава бързо и лесно, но понякога това задушаващо чувство на страх остава. Не си тръгва. Не знаеш колко още ще ти е гадно, просто чакаш, притесняващ се до болка това чувство да мине. Не казвам, че да си поемеш въздух и да се насладиш на слънчевите лъчи те лекува, когато си в това състояние, но по лична преценка поне те успокоява малко или много. А доста знаем какво облекчение е да се успокоиш при такова състояние. Това не е новото магическо лекарство на майката Земя. По-скоро бих го нарекла един от начините да си изчистиш ума от нежелани мисли. А за хората, които не обичат звука или по-точно шума на заобикалящата ги среда, в това число и аз, можете и да си пуснете музика. Това също е начин да се успокоим за моменти и поне за момент да оставим на страна проблемите си и да се насладим на миг спокойствие. 

Знам, че това, за което писах тук, не е новост или революция в начина ни на живот, но поне е един вид улеснение във всекидневието ни.

***

Втора награда

Радостина Димитрова, 12 год.

На въздух и светлина

поезия

Настана време тежко,
със маски е горещо.
Уж въздухът е здраве,
а задушаваме се даже!

На заповед и устно,
и малко даже с чувство,
вий маските носете
и чист въздух поемете.

Но как да дишам чисто,
щом маската е всичко!?
Да взема да я махна,
и с радост пак да ахна!

Реших се най-накрая,
в балкана ще избягам!
Там на светлина, ела и виж,
ще дишам въздуха горист!

***

Трета награда

Симар Тургай, 18 год.

НА ВЪЗДУХ И СВЕТЛИНА

поезия

Защо душата ни е
като волна птичка,
когато сме на въздух и
светлина?
И мрачни мисли в
главите ни не остават,
някак чувстваме се
като перца.

Разхождайки се сред
природата на въздух
си правиш равносметка,
която ти дава сили
да продължиш.
Някак повдигаш своя дух
и успяваш бързо да простиш.

На светло ли си,
някак става ти и
светло на душата,
избистря ти се и главата.
И иска ти се да повярваш,
че светът ще бъде
утре по-различен.
Някак по-красив и
не толкова безличен.