Константин Каменов – Здравей Здраве 2023

Визитка

Константин Каменов Каменов е роден на 6 юни 1965г. в Пловдив. Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ през 1987г. със специалност „Българска филология“, втора специалност „Руски език и литература“. Завършва и магистратура по „Българската история в Балкански и Европейски контекст”, а също така притежава дипломи за „Актьорско майсторство и режисура“. Работи като репортер, кореспондент  и завеждащ отдел в различни вестници.

Автор е на 36 книги, от които 9 поетични, 3 романа и 24 научни изследвания, повечето от които са в областта на българската (прото-), (древно-) и стара история, а други в областта на Живата Симбиотика – Теория на единната наука.

Получава и различни награди, една от които е на ГДК “КОСМОС” и  КИОПЧД “СИРИУС” за “ПРИНОСИТЕЛ НА ФАКЕЛА ОТ ДРЕВНОСТТА”.

На Втори национален конкурс за разказ посветен на Йордан Йовков, творбата му „Ръцете на свети́я” е сред най-добрите за 1998 година и е поместена в сборника.

Занимава се и с живопис. Има няколко първи награди по живопис, поезия и за цялостно творчество.От малък се занимава с история, но професионално с историография от 1983г. През 1992 г. сформира, заедно с Димитър Чиликов, Интелектуално звено „КОРЕНИ“, което претърпява две формации.
Прокарва идеята за по-голямата формация АКАДЕМИЯ „САМАРА“, но тя все още не е реализирана.
След 2010 г. заедно с Атанас Камешев, Нели Мицева и Румен Попов сформира Интелектуално звено „Извори”
Участва с доклади на историческите конференции на „Народен будител” във Варна, на „Тагра-ТанНакРа“ и СУ Св.Климент Охридски“, НБ“Иван Вазов“, Софийската „МАБИК“, студентската конференция на ПУ „Паисий Хилендарски” и много други.

От 1996г. участва постоянно с нови научни разработки, от областта на най-древната история, разглеждаща племената оформили българския етнос, в конференциите провеждани във Варна, Шумен, София и други български градове, като впоследствие част от текстовете са отпечатани и в сборниците към конференциите.

През 2003г. участва с доклад в Националния колоквиум, посветен на 100-годишнината от рождението на д-р Маньо Стоянов, организиран от Народна библиотека „Иван Вазов”, като докладът му е отпечатан в Сборника към колоквиума през 2004г.

Среща-дискусия

Тракийските здравни богове, родили елинската свещенност

Тази тема трудно би могла да бъде представена само чрез един доклад, а още по-малко тя би поднесла като резюме, но колко значима е тя и как са се случили процесите в нея, още през Античността е представил Титиан Асириец, чрез своята „Реч против елените”. Истинните слова от темата са разкривани и от други изследователи през различни периоди на миналото, а ранният текст започва с буквалният укор „Не бъдете елини, враждебно разположени към варварите и не хранете ненавист към техните учения. Защото кое от вашите учереждения е получило начало не от варварите?”

В докладния текст сме се опитали да поднесем кратка информационна светлина около някои от най-важните богове, свързани с темата на доклада, която информация ще даде още възможност да бъде осъзнато защо към старо елинската култура не е необходимо да се подхожда като към нещо изключително значимо за света, което е дало на хората много важен път за развитие, защото тази култура в древността по-скоро е трасирала и узаконила като най-важен Пътят на Кражбата, който за съжаление е един от най-вредните за човечеството.

Елините са окрали културата на тези, които те окачествявали като варвари, а от тези, отбелязвани от тях и като траки, в Античния свят, са се появили почитанията към богове като Дионис, Аполон, Артемида, Деметра, Асклепий и Ескулап, както и децата на Асклепий.

Нещо, което елинската култура по никакъв начин не успя да открадне от тракийската духовност и да го прагматизира към своя екзотеричен свят, си остана лечението на душата едновременно с болното тяло, за да оздравее и то като материята. А това е било висше умение и на трите  групи, познати като траки, скити и арии, които са потомци на (прото-) траките от преди Черноморския потоп. Ненапразно  за лечителите на всяка една от тези групи, както и на произлезлите от тях старобългарски медици, най-различни древни хронисти са описали как отивайки при някой болен човек, тези хора на медицината, първо са го успокоявали духом. Баяли са му на душата, премахвайки по този начин и болките на различни клетки от важни органи и клетки на тялото. Вкарвали са в баланс материята, Душата и Духа, а както са свидетелствали хронистите за всичко това, болните почти винаги, при българските предци, са оздравявали.

Около въпроса за Бог Аполон, през различни извори се знае, че той е Бог от времето преди Аргонавтика, когато елини все още не са съществували, а и великият трак Орфей сменя името му на Рила от Хелиос на Аполон, което от своя страна насочва и към мисълта, че името може би също е тракийско.

За Артемида Богинята близначка на Аполон нещата се разкриват именно поради сестринското и́ родство с Аполон, но по-важното е, че през някои факти около Делфийския оракул се разкрива, че тя е присламчена към елинската култура от юго-западния край на Мала Азия през (древно-) тракийско коляно, явяващото се и предмасагетска култура, позната чрез имена като Асва, Арзава, Апаса и Ефес.

Безспорно, когато става въпрос за Богове, свързани със здравата, то като такъв в елинската култура се е представял Асклепий. Без да обясняваме подробно къде могат да бъдат неговите безкрайно древни тракийски корени, направо ще подходим към най-важното в случая. Тъй като елините не са успели да разберат как Бог може да живее като различна функция, изявявайки само нея в определена ситуация, те определят всяка една от тях като деца на Асклепий. Преди да отбележим кои са те ще допълним, че той е син на Аполон и е от хтоничните божества, които при траките, както отбелязахме са дуалистични, което показва, че с хтоничното съществува и Духовните божества. При елините обаче духовните им функция са загубени.

Връщайки се на въпроса за децата на Асклепий, ще отбележим че при елините това са били Телесфор, Махаон, Подалирий, а дъщeри са Панацея, Хигия, Ясо, Аглая и Акесо. Именно защото тези деца са били проявления на функции на Асклепий, Делфийския оракул не е признал някои от тях като деца на Асклепий. Самият оракул е направил това, защото е в Храм на Аполон и дава своите пророчества и предсказания, според Божественото сътворение, спуснато от Аполон, като значим тракийски Бог.

И като важен за света си оставя тракийският образ на Асклепий в Ескулап.